Елка Няголова Праздник поэзии с Мариной

Красимир Георгиев
„ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА С МАРИНА” („ПРАЗДНИК ПОЭЗИИ С МАРИНОЙ”)
Елка Няголова (р. 1952 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Елка Няголова
ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА С МАРИНА

Като Марина трагично обичам –
тази пръст знае това.
Дълга сълза от небето се стича,
бледо, до цвят на вар.

И я сънувам със будни очи –
сам-сама сред тълпата.
Стъпва Марина. След нея горчи.
Въздухът е подпален!

Думи пресяват смисъла вечен.
Птиците го кълват.
Стига стихът до най-далече.
Прави сред Нищото път.

Стихове, не цвърчене и тези
ялови семки за думи.
Животоспасяващи като поезия.
Точни като куршуми.

Марина Цветаева стъпва и реже
въздуха. Просека прави.
Звук ли, или неземна безбрежност?
Всеки стих залък корав е.

Ние след нея преглъщаме залъка.
Мимове, с неми жестове.
Всеки поет е с живот назаем…
В джоба – с резервно въже!

Като Марина, към този свят пускам
птици от своя ръкав.
Моля се само: да пеят изкусно,
и плачат над земната кал…


Елка Няголова
ПРАЗДНИК ПОЭЗИИ С МАРИНОЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Как Марина, люблю безысходно
И мой берег – свидетель тому.
Слёзы струйкой стекут с небосвода,
Отбелив, будто известью, тьму.

Наяву это вижу, во сне ли:
Вот Марина идёт. След горчит.
Сквозь толпу наблюдаю за нею.
Душно так, словно воздух горит!

Череду вечных дум просевает –
Ищет смыслы. Их птицы клюют.
Может быть, давний стих догоняет,
Сквозь Ничто пролагая свой путь.

А стихи – не чириканье птичье,
Не пустые таят семена.
В них – поэзии горней величье,
Ястребиная точность видна.

Затхлый воздух Цветаева режет.
Рушит стены поэзии ток.
Что ни звук – неземная безбрежность,
Что ни стих – будто хлеба кусок.

Только хлеб этот твёрдый и тёмный,
Прожевать очень трудно такой.
У поэтов нет жизни заёмной…
И для смерти – верёвки другой!

Как Марина, я птиц выпускаю
В светлый мир и желаю удач.
И сама же себя умоляю:
Пой искусно, а плачется – плачь.